В края на XVIII в. Полската държава, носител на многовековна история и култура, изчезва от политическата карта на Европа. До края на Първата световна война поляците са принудени да живеят в рамките на три отделни и различаващи се една от друга по държавност и култура империи – Прусия, Русия и Австрия.  Полското население не губи надеждата за възстановяването на своята независимост и не престава да търси начини за постигането на тази цел. Постепенно поляците оформят концепцията за постигането на своята независимост, която те виждат като постижима чрез полско участие в по-значимите европейските конфликти. Това впоследствие би осигурило разглеждането на полския въпрос при провеждането на мирните конференции. Така например поляци се сражават в армиите на Наполеон, който през 1807 г. създава т.нар. Варшавско княжество върху част от полските земи. Княжеството просъществува до окончателното поражение на Наполеон през 1815 г. По време на Виенския конгрес, последвал краха на Наполеон, полските земи са преразпределени. Русия издига на мястото на Варшавското княжество Полско кралство, разполагащо със собствени конституция, сейм и армия. След 1830 г. обаче поляците изгубват тези привилегии.[1] Пак през 1815 г. Виена създава в своята част от полските територии Краковската република, която обаче престава да съществува през 1846 г. след избухването на голямо полско въстание. През втората половина на XIX в. революционните идеи сред полското население отстъпват място пред т.нар. „позитивна” или „органична работа”. Концепцията се заражда първоначално в Познан. В същността си органичната работа е идеята, че поляците могат да постигнат политическа независимост чрез икономическа, културна и духовна еманципация, чрез модернизиране и индустриализация.[2] От края на XIX и началото на ХХ в. в полските земи започва формирането на различни политически течения, изразяващи интересите на различните социални групи в обществото. Така през 1895 г. в руската част на полските земи е създадена Полската социалистическа партия, а полските интелигенти от Галиция на свои ред създават Народната партия, която се обявява за преразпределение на земята в полза на селяните. По това време в Германия поляците създават и Националнодемократичната партия, която ще заема ключово място в бъдещото политическо развитие на независима Полша. В този период полските политически действия са насочени изцяло към постигането на обединението и националната независимост на страната. Лавирането между Антантата и Централните сили в този момент се оказва решаващо за постигането на полската държавна независимост.   Първата световна война и постигането на полската независимост Първата световна война, избухнала през 1914 г., прави възможно създаването на независима Полска държава. Ситуацията е благоприятна за поляците от гледна точка на това, че страните, участвали в поделбите на полските земи, сега воюват помежду си: от едната страна са Германия и Австро-Унгария (Централните сили), а от другата е Русия (в съюз с Франция и Великобритания в Антантата). Разпадането на тези три империи в края на войната прави възможно формирането на ядрото на една независима полска държава.[3] Избухването на войната заварва поляците разединени. Противоречията са породени от различаващите се симпатии към воюващите лагери. Юзеф Пилсудски и неговите привърженици клонят към Централните сили и търсят сътрудничество с Австро-Унгария срещу Русия, докато националдемократите начело с Роман Дмовски приветстват идеята на Русия за създаването на автономна полска държава под властта на руския цар.[4] В периода 1914-1918 г. близо 450 000 поляци загиват, а още 900 000 души са ранени, сражавайки се в редиците на австрийската, германската и руската армии.[5] Zwiazek Walki Czynnej).[6] Идеята на Пилсудски е тази бойна организация са се превърне в ядрото на бъдещите въстанически дейстия срещу Русия. Така през юни 1914 г. Пилсудски вече разполага с близо 12 000 души, готови за бой. Още през 1905 г. Пилсудски започва подготовка за въоръжена борба, като създава в Краков паравоенен център за обучение на кадри, наречен Съюз за въоръжена борба ( На 2 август 1914 г. първият патрул от кавалерията на Пилсудски навлиза в Полското кралство, а на 6 август бойците на Коменданта превземат Келце „в името на свободна и независима Полша”.[7] Скоро обаче полските сили са принудени да се оттеглят. Стратегията на Пилсудски е да използва централноевропейските държави като крила, под чиято защита да може да започне своите бойни действия срещу Русия. Тази стратегия дава резултат, тъй като на 27 август 1914 г. Австро-Унгария дава съгласието си формирането на два полски легиона със свои мундири и знамена, предвождани от австрийски офицери от полски произход. Броят на войниците в тези легиони бързо се разраства до 20 000 души. Поляците ясно показват, че няма да са странични наблюдатели в конфликта и дават да се разбере, че ще се възползват от създалата се ситуация, за да постигнат своята независимост. Значителен напредък е постигнат през август 1915 г., когато Централните сили успяват да окупират цялата територия на Полското кралство, което на свой ред слага край на руската окупация на Варшава, продължила близо век. Междувременно Дмовски и водачите на националдемократите заминават за Петроград, за да продължат преговорите с Русия по Полския въпрос. Те се надяват руското правителство да представи по-конкретна визия за бъдещата полска държава, идеята за която е прокламирана с манифест на руския главнокомандващ Николай Николаевич на 14 август 1914 г.[8] Руското правителство обаче не дава по-конкретен отговор на полските представители. Безрезултатните преговори на Дмовски с Русия дават значителна преднина на Централните сили в надпреварата за спечелването на полското благоразположение и съответно за решаването на съдбата на бъдещата полска държава с тяхна помощ. Това засилва още повече съперничеството между двата воюващи лагера, които впоследствие представят свои проекти за създаването на Полска държава. Така например във Виена се появява идеята за създаването на хабсбургско полско кралство, но в крайна сметка виенският проект отстъпва пред предложението на Берлин за създаването на малка марионетна полска държава под немски контрол. Така се стига до създаването на Полска конституционна монархия, провъзгласена с указ на германския и австрийския император на 5 ноември 1916 г.[9] Русия, подкрепяна и насърчавана от западните си съюзници, решава да отговори на германската инициатива. На 1 януари 1917 г. цар Николай II обявява като цел на войната възстановяването на свободна и обединена Полша в съюз с Русия. Франция и Великобритания от своя страна признават Полския национален комитет на Дмовски като „официална полска организация”* В управлението на създадената от Централните сили самостоятелна полска държава влиза Пилсудски, който поема поста военен ръководител. Скоро обаче възникват противоречия между Пилсудски и германците, тъй като той иска гаранции, че създадените полски въоръжени сили (Polnische Wehrmacht) няма да се третират като „германски колониални подразделения”[10] и няма да бъдат използвани срещу британци и французи. Това става причина за ареста на Пилсудски през юли 1917 г. Полските отряди откзават да положат кретва за вярност и са демобилизирани. Този обрат в полско-германските отношения принуждава Централните сили да заявят своите позиции относно създадената от тях полска държава. Създаден е тричленен регентски съвет, който има правомощия да назначава правителство, чийто контрол се разпростира над образователните и правните дела. Въпреки това полската държава все още няма собствен крал. Ситуацията на поляците се променя значително след избухването на Октомврийската революция в Русия и последвалото разпадане на Руската империя. С Брест-Литовският договор от 3 март 1918 г. Русия официално излиза от войната. По такъв начин едната от трите империи, участвали в подялбите на Полша, вече не съществува, което от своя страна доближава поляците до постигането на независимост. Останалите пречки пред постигането на полската независимост са премахнати в края на войната. На 3 ноември 1918 г. в Германия избухва революция, която е последвана от установяването на социалистическо правителство в Берлин. Германските гарнизони се изтеглят от Варшава, а през декември поляците от Познанската област извоюват от германците контрола над областта. След края на войната и третата империя, участвала в подялбите на Полша, се разпада. Териториите на Австро-Унгария са разпокъсани от победителките посредством подписването на Сен-Жерменския договор от 10 септември 1919 г. Така в края на Първата световна война пред поляците вече не съществуват пречки за постигането на независимост: трите империи, разпокъсали полските земи в края на XVIII в. вече не съществуват. Излизането на Русия от войната и поражението на Централните сили поставят пред поляците предизвикателството да обединят, реинтегрират и администрират разпокъсаните полски земи. Така в края на войната поляците полагат основите на своята независима държава.   Изграждане на новата държава След края на войната поляците си поставят амбициозната задача да превърнат от отделните области и от противоречащите си политически и социални сили единна полска държава. За постигането на тази цел решаваща роля изиграва Юзеф Пилсудски, който излиза от затвора в германската крепост в Магденбург на 10 ноември 1918 г. и пристига във Варшава. На следващия ден, 11 ноември, когато официално е сложен край на Първата световна война, регентският съвет назначава Пилсудски за главнокомандващ въоръжените сили.[11] Оттогава 11 ноември се чества като полски национален празник. Малко преди да се разпадне, регентският съвет предава на Пилсудски властта на държавен глава. Той от своя страна назначава социалиста Йенджей Морачевски да оглави ляво правителство в страната. Пилсудски се радва на покпрепата на Социалистическата и Народната партия, но среща силна опозиция в лицето на националдемократите. Познанската област, също ръководена от националдемократите, не признава лявото правителство във Варшава. Пред новосъздадената държава стоят важни проблеми, чието преодоляване е от решаващо значение за бъдещото й развитие. След войната индустрията е силно засегната, а близо 4/5 от индустриалните работници остават без работа. Земеделското производство спада рязко, а в страната се ширят бедност и глад. Най-належащо е разрешаването на проблема с границите, които все още не са установени. [12] Новата полска държава трябва да се справи и с проблема за международното си признание. Пилсудски разбира, че за стабилизацията на страната е необходим компромис с националдемократите.* Той предвижда провеждането на скорошни парламентарни избори, които трябва да успокоят общественото напрежение. Със същата цел Пилсудски сменя Морачевски с високоуважавания от националдемократите виден пианист Игнаци Падеревски, който трябва да оглави безпартийно експертно правителство. Изборите, основаващи се на общото избирателно право и пропорционалното представителство, са проведени през януари 1919 г. Те създават сравнително уравновесен Сейм, в който националдемократите получават 1/3 от местата в парламента, докато останалите политически сили получават по 30% от местата.[13] На 20 февруари 1919 г. е приета т.нар. малка конституция, създадена по образеца на конституцията на Третата френска република. Според новата конституция Сеймът избира държавен глава с много ограничени правомощия. Орязването на президентските правомощия по всяка вероятност цели ограничаването на властта на Пилсудски, чиито правомощия в значителна степен се доближават до диктаторските. В края на февруари 1919 г. Франция, Великобритания и Италия склоняват да признаят възстановяването на Полската република. Сега като най-важен проблем пред новата държава се очертава установяването на границите. Въпросът за бъдещите граници на Полша се разглежда по време на Версайската мирна конференция. Според Версайския договор от 28 юни 1919 г. Полша получава Познанската област и по-голямата част от Померания по долното течение на р.Висла. Това оформяне на границите дава на Полша пряк, макар и тесен излаз на Балтийско море. Гданск е поставен под контрола на Обеществото на народите, но все пак се определя като част от полската митническа зона. Принадлежността на Горна Силезия и Източна Прусия ще се определи чрез провеждането на референдум. Въпросът за украинските граници остава неразрешен. При подписването на Брест-Литовския договор Берлин създава на югоизток Западноукраинската република, която обаче след края на Първата световна война поляците разрушават. Но тъй като Украинският въпрос се радва на известна симпатия от страна на Антантата, въпросът за определянето на принадлежността на украинската провинция остава неизяснен. Пилсудски смята, че новосъздадената държава ще постигне по-голяма регионална сигурност и ще може да се защити срещу Русия, ако Полша бъде изградена под формата на една обширна източноевропейска федерация, обхващаща етническите полски земи, балтийските държави, Беларус и Украйна. Визията на Пилсудски за обхвата на полската държава намира привърженици. Така през април 1919 г. полските войски, изгонвайки болшевиките, превземат Вилно (Вилнюс) и Минск. Става ясно, че визията на Пилсудски няма как да бъде постигната без война срещу болшевишка Русия. За тази цел Полша се съгласява да признае независимостта на Украйна. Впоследствие Пилсудски сключва военен съюз с украинското правителство на Симон Петлюра с антируска насоченост. По такъв начин Полша се съгласява на компромис по отношение на украинските територии, в замяна на което си осигурява съюзник срещу Червената армия. В такава обстановка избухва Полско-съветската война. На 7 май 1920 г. полско-украинските съюзници нахлуват в Киев, но скоро са принудени да се оттеглят. Оказва се, че Полша е подценила както силата на Червената армия, така и надеждността на украинския си съюзник. Пилсудски се е надявал, че украинците ще създадат силна армия, която ще позволи на полските отряди да се насочат на север, където е най-голямото струпване на руски войски. Но формирането на украинската армия става твърде бавно, като в това време русите се възползват и нападат от север. Така на 4 юли 1920 г. руската армия под командването на Тухачевски и Егоров навлизат във вътрешността на Полша. На 12 август Червената армия достига до Варшава. Но докато цялата европейска общественост вече смята града за паднал, на 15 август Пилсудски предприема заобикаляща контраатака, която унищожава цялата Червена армия на територията на Полша. Последвалата победа на поляците при Немен през септември води до разпадането на руския фронт. Примирието е подписано на 16 октомври 1920 г.[14] Полско-съветската война завършва със сключването на мир на 18 март 1921 г. в Рига. По време на мирните преговори обаче Пилсудски е принуден да се откаже от своя федерален план за Полша. Според договора Вилно и Лвов остават в полските предели. Много други исторически полски земи обаче не са включени в новата държава. Близо 2 млн. поляци остават извън границите на страната, но за сметка на това в рамките на Полша се оказват много национални малцинства: белоруско, еврейско и германско. На този етап националните малцинства съставляват почти 1/3 от 27-милионното население на Полша.[15] Така или иначе, независима Полша вече е факт. Създадена е нова държава, шеста по големина в Европа, с територия от 388 600 км².[16]   Държавно развитие на Полша в периода 1921-1926 През март 1921 г. Полша е приета нова конституция, която символизира затвърждаването на Втората полска република. Стремежът на националдемократите, както и по-рано, е ограничаването на президентската власт. Левите партии на свои ред въвеждат принципа на пропорционалното представителство с цел да избегнат доминацията на националдемократите в парламента. Гарантирани са редица граждански права и политически и религиозни свободи, както и неприкосновеността на частната собственост. Държавната власт полага големи усилия да интегрира разнородните райони както в административно, така и в икономическо отношение. Полагат се грижи и за развитието на образователната система и войската – основни компоненти за създаването на надрегионална национална идентичност. Проблем за развитието на обединената полска държава е продължаващото функциониране на няколко различни правни системи. Разнородността на държавните територии и население също създават големи трудности. Комуникацията в страната е затруднена поради липсата на единна железопътна система. Загубата на руските пазари предизвиква затруднения в полската индустрия, принудена да се обърне на Запад. Най-голям проблем за развитието на страната обаче остават националните малцинства. Най-голямото малцинство в страна е украинското, състоящо се от близо 4 млн. души, съсредоточени в югоизточната част на страната. Проблемът за Полша идва от факта, че украинците усилено се стремят към създаването на собствена държава. В началото на 20-те години украинските националисти дори създават съпротивително движение срещу полската държава. Сепаратистичните нагласи сред украинците остават сериозен проблем за Полша в годините между двете световни войни. Друго малцинство с висока численост в Полша е еврейското. През 1921 г. евреите в страна наброяват 2,2 млн. души. Въпреки големият принос на евреите в различните сфери от обществения живот, полско-еврейските отношения се влошават поради антисемитските нагласи на националдемократите. Това превръща комунизмът и ционизмът в привлекателни за евреите идеологии.* Беларусите в Полша, които също като украинците създават социално напрежение, по това време са близо 1,5 млн. души. Германското население в страна, което наброява 1 млн. души, също съставлява голямо малцинство. Германците, откъснати от Райха, негодуват срещу принадлежността си към полската държава. [17] Цялото това разнообразие от народи, култури и религии пречи на нормалното развитие на Полша в периода между двете световни войни и не позволява създаването на хомогенна национална държава. Липсва стабилност и в политическия живот. В годините между 1918 и 1926 в страната се сменят близо 14 правителства. Най-силната партия през този период е Националната демокрация, която обаче не може да си осигури мнозинство за по-продължителен период от време. Усещането за нестабилност се засилва още повече, когато на 16 декември 1922 г. фанатичен поддръжник на националдемократите убива първия президент на Полша Габриел Нарутовик само седем дни след като е поел поста.[18] Скоро след това е назначено правителство, начело на което застава Владислав Сикорски. За нов държавен глава е избран социалиста Станислав Войчеховски. За националдемократите става ясно, че за да създадат „правителство на полското мнозинство”,[19] Скоро обстановката в страната се влошава поради настъпилата икономическа криза от март 1923 г. Инфлацията расте постоянно, както и броят на стачките. От тази ситуация се опитват да се възползват привържениците на Пилсудски и левите партии. Като резултат кабинетът на Витос решава да предприеме мерки срещу левите, които обаче са безрезултатни. Всенародната стачка, обявена от социалистите на 5 ноември 1923 г., води до кървави сблъсъци с войската и полицията. През декември кабинетът на Витос се вижда принудено да подаде оставка. ще трябва да са склонни на компромиси. Такъв компромис е направен с партията Пяст през май 1923 г., с чиято помощ националдемократите си осигуряват стабилна позиция в коалиционното правителство на Винцети Витос. Пяст и националдемократите се обявяват за ограничаване на правата на националните малцинства. Коалиционните партньори също така се стремят да намалят влиянието на Пилсудски, като подчинят войската на военното министерство. Вследствие на това Пилсудски подава оставката си от поста началник на Генералния щаб. Новото правителство на Владислав Грабски, което поема властта през декември, е упълномощено от Сейма да възстанови финансовата стабилност и да се справи с нарастващата инфлация. Политиката на Грабски успява да спре инфлацията и да възвърне усещането за стабилност в страната. През април 1924 г. правителството въвежда нова валута – полската злота. Успешното развитие на страната обаче е прекършено както от лошата реколта през 1924 г., така и от започнатата от Германия в началото на 1925 г. митническа война. Що се отнася до вътрешната политика на Грабски, то може да се каже, че тя постига значителни успехи в сферата на обществения живот. Правителството полага грижи за развитието на инфраструктурата. Внимание се отделя и на отношенията между държавата и църквата, които са регулирани чрез подписания през февруари 1925 г. конкордат. Важно е да се спомене провеждането на умерената поземлена реформа от декември 1925 г., според която всяка година на доброволни начала 200 000 хектара от големи имоти се предоставят на селяните за срок от 10 години.[20] По-сурова е политиката на правителството по отношение на малцинствените права. През 1924 г. е приет закон в подкрепа на двуезичните училища, който води до закриването на много едноезични украински училища в източната част на Галиция. През същата година е приет и закон, забраняващ употребата на украински език в правителствените служби. Скоро обаче и правителството на Грабски попада под ударите на икономическата криза. В името на стабилността на държавата поритическите партии се обединяват като създават широко коалиционно правителство, начело на което застава Александър Скържински. Растящата инфлация и общественото недоволство принуждават Скържински да подаде оставка на 5 май 1926 г. За няколко дни в страна управлява дясноцентристкото правителство на Витос, но след идването на Пилсудски в столицата на 12 май 1926 г. вторият кабинет на Витос подава оставка.   Режимът на Санацията* Пилсудски напуска извънградското си убежище Сулеювек** и пристига във Варшава на 12 май 1926 г. начело на бунтовнически войски. Той прави това с намерението да спаси страната от управляващите я корумпирани политици. Президентът Войчеховски и Пилсудски се срещат на Понятовския мост над Висла. Там Пилсудски излага своите искания да му бъде възложено да състави правителство. Войчеховски, разбира се, отхвърля исканията му, но след тридневна борба между хората на Пилсудски и правителствените части и Войчеховски, и Витос напускат управлението на страната. Превратът, извършен от Пилсудски, получава широка подкрепа както от левите партии, така и от полските индустриалци и от много еврейски организации. Единствено Познанската област, където преобладават националдемократите, се обявява срещу преврата и започва масови протести. Те обаче не водят до никакъв резултат, тъй като Сеймът узаконява преврата. Новият режим се надява да си спечели привърженици и сред националните малцинства. Поради тази причина през 1927 г. са премахнати някои антиеврейски закони от царския период в бившата руска част на Полша, които са все още в сила.  През август 1926 г. полската конституция е променена, като се разширяват значително президентските правомощия. Президентът вече може да разпуска парламента, да управлява държавата чрез укази, както и да определя държавния бюджет.[21] Пилсудски не се натоварва с диктаторски правомощия, като упражнява властта си непряко чрез своите привърженици в центристките и левите партии. Така Пилсудски държи в ръцете си почти цялата власт в страната, но я упражнява задколисно, като направлява действията на своите привърженици. В периода 1926-1929 г. се забелязва значителен напредък в полската икономика, който допълнително укрепва позициите на Санацията. Културният живот и образованието се развиват с бързи темпове, а социалното осигуряване се разширява. През този период голям дял от държавния бюджет (35%) се отделя за поддържането на въоръжените сили, което обаче е крайно необходимо, имайки предвид опасното геополитическо разположение на страната.[22] За Пилсудски обаче е ясно, че, за да затвърди властта си, ще му е необходимо да създаде проправителствена политическа групировка в Сейма. И действително в началото на 1928 г. е създаден т.нар. Безпартиен блок за сътрудничество с правителството (ББСП), който обаче печели само 1/4 от местата в парламента. Оттук насетне започва борба за надмощие между ББСП и опозицията. На 25 август 1930 г. Пилсудски поема министърпредседателския пост и насрочва нови избори за ноември. През нощта на 9 срещу 10 септември обаче той нарежда да се арестуват водачите на опозицията. В крепостта Бжешч (Брест-Литовск) са задържани хиляди опозиционни активисти.* По този начин ББСП си осигурява мнозинство на изборите през ноември. През следващите две години обаче Голямата депресия оставя своя отпечатък върху полската икономика. Забелязва се двоен огромен спад в промишленото производство, а близо 1/3 от индустриалните работници остават без работа. Измеренията на Голямата депресия карат управляващите да се замислят за въвеждането на по-голям държавен контрол в икономиката. По това време международната обстановка се променя и в Европа все по-ясно се усеща надвисналата опасност от нов глобален военен конфликт. Ето защо Полша започва да търси начини да защити националния си суверенитет и граници. Така през 1932 г. страната подписва договор за ненападение със СССР, а две години по-късно, през януари 1934 г., такова споразумение е подписано и с Германия. Нестабилност се усеща както в международен план, така и вътре в страната. Пилсудски умира на 12 май 1935 г. Месец преди това Полша приема нова конституция, която дава на президента огромни правомощия. Пилсудски обаче умира преди да може да приеме президентския пост, каквато е била първоначалната идея. Новата конституция освен това ограничава правомощията на Сейма и премахва пропорционалното представителство, с което депутатите са съкратени наполовина. Режимът на Пилсудски може да бъде оценен като една светска авторитарна система на управление от нефашистки тип. Все пак трябва да се отбележи, че извън контрола на Санацията остават много области от обществения живот (развитието на опозиционните партии, икономиката, пресата, културния живот и т.н.). След смъртта на Пилсудски обаче Санацията започва да упада. Забелязва се обособяването на две крила в режима. Едното е водето от президента Мошчицки, който отказва да предаде поста на предвиждания за приемник на Пилсудски Славек, и икономиста Еугениуш Квятковски. Начело на второто крило стои генерал Едвард Ридз-Шмигли. В този период се засилват проблемите на страната с националните малцинства. Украинците по все по-агресивен начин се стремят да защитават своите интереси. Засилват се антисемитските настроения срещу полските евреи, на които се налагат различни ограничения. Идването на власт на Хитлер и засилването на нациското движение оказват силно влияние върху германското малцинство в Полша.   Полша в навечерието на Втората световна война Въпреки настъпилата политическа нестабилност след смъртта на Пилсудски и въпреки крайното нажежаване на международната политическа обстановка, трябва да се отбележи, че в навечерието на Втората световна война различните полски региони са успешно реинтегрираги, а страната разполага с ефективо действаща единна администрация и обща правна система. Значителни постижения се забелязват в развитието на градоустройството и инфраструктурата. Колкото и голям да е напредъкът на Втората полска република, тя все още не може да се сравнява по показатели с двете си големи съседки – Германия и СССР. Това прави Полша особено уязвима с оглед на провежданата от Хитлер политика на ревизиране на Версайската система. Международното положение на Полша се влошава още повече поради нерешителността на Великобритания и Франция, които в стремежа си да избегнат избухването на нова война правят значителни отстъпки от постигнатите споразумения във Версай. Тези обстоятелства улесняват успеха на провежданата от Хитлер ревизионистична политика и приковават вниманието на фюрера върху Полша. Много са факторите, които правят Полша желан съюзник в очите на Хитлер: в Полша по традиция властват антируските настроения и поради това страната поддържа антикомунистическа позиция; от друга страна, наличието на антисемитски идеи в десните й политически партии, както и присъствието на германските етнически елементи правят Полша привлекателна за целите на Германия. Хитлер окупира Прага на 15 март 1939 г. Това събитие, последвано от унищожаването на Чехословакия, е от изключителна важност за оформянето на бъдещите полско-германски настроения. В такава обстановка Хитлер отправя предложение за сътрудничество към поляците, което обаче те отхвърлят на 26 март. Полша в този момент е решена да избере Великобритания за съюзник. Това предизвиква Хитлер да започне планове за нападение срещу Полша. Съдбата на Полша е решена много преди започването на военните действия. На 23 август 1939 г. се подписва пактът Молотов-Рибентроп между СССР и Германия. Тайните клаузи* на това споразумение предвиждат съвместно разделяне на източната част на Централна Европа и подялба на Полша. На 1 септември 1939 г. Германия напада Полша с около 180 000 души. Немското военно превъзходство не оставя никакъв шанс на поляците. Докато нападателите разполагат с 2600 танка и 2000 самолета, поляците могат да отвърнат само с 180 танка и 392 самолета. На 10 септември германците завладяват голяма част от Западна и Северна Полша, а на 14 септември Варшава е обсадена.[23] Положението на поляците се влошава още повече, когато на 17 септември руските войски нападат Полша от изток. Две седмици след обсадата на Варшава Полша е принудена да капитулира. Яростният отпор, който поляците оказват на Вермахта, им коства 200 000 убити и ранени.[24] През октомври 1939 г. Полша е поделена между Германия и Съветския съюз. Хитлер и Сталин обявяват, че Полша вече не съществува. Германците присъединяват към Райха Поморието, Шльонск и Познанска област. От останалата част от победените полски земи се създава Генерално губернаторство. Управлението на гебернаторството е поверено на Ханс Франк, който заявява, че понятието „Полша” ще бъде изтрито от човешката памет, а тези поляци, които не бъдат избити, ще могат да живеят само като пленници в новата германска империя. Така избухването на Втората световна война изтрива за втори път Полша от политическата карта на Европа. В междувоенния период поляците съумяват да постигнат много: те полагат основите на новата полска държава, реинтегрират разнородните етнически групи и земи и се утвърждават на международната сцена като независима и напредничава страна. Поляците успяват да се справят с най-важните проблеми, стоящи пред развитието на страната след края на Първата световна война. Те полагат големи усилия за регулирането на междуетническите отношения и интегрирането на националните малцинства в страната. Полша успява също така да постигне международно признаване на териториалните си граници и националния си суверенитет. Избухването на Втората световна война обаче слага край на всичко постигнато до момента. Въпреки това обаче в хода на войната поляците с оръжие в ръка не престават да защитават правото си на собствена държава.      Използвана литература:     Асьов, Георги, „Полша”, 1999 г.   Луковски, Йежи, Завадски, Хюбърт, „Кратка история на Полша”, Труд, С. 2011 г.   Замойски, Адам, „Полският път”, Абагар, В. Търново, 2006 г.   http://www.kasprzyk.demon.co.uk/www/history/RestoredRepublic.html - статия за архитектите на възстановената полска република.  

---

[1] Георги Асьов, „Полша”, 1999 г., стр. 47-51. [2] Пак там [3] Йежи Луковски, Хюбърт Завадски, „Кратка история на Полша”, Труд, С. 2011 г., стр. 196. [4] Пак там [5] Адам Замойски, „Полският път”, Абагар, В. Търново, 2006 г., стр. 313. [6] http://www.kasprzyk.demon.co.uk/www/history/RestoredRepublic.html - статия за архитектите на възстановената полска република. [7] Пак там [8] Луковски, Й., Завадски, Х.,Цит. съч., стр. 197. [9] Пак там

На изкуствената Полша са дадени изконни германски територии! Именно полското правителство, дирижирано от Лондон, започва репресии и кланета срещу етническото германско население в германския град Данциг и т.н. "полски коридор"! Именно заради тези полски репресии и варварщина, а и заради нападението на погранични редовни полски войски над немски, Хитлер нарежда началото на операция "Фал Вайс" - окупацията на Полша!

По време на Парижката конференция се създават държави, чиито граници далеч не съвпадат с истинските им етнически граници - случаят не е само с Полша. Мирните преговори след Първата световна война, дирижирани от победителите, залагат многото малцинствени проблеми, развили се през следващите десетилетия.Трябва да се отбележи, че в навечерието на Втората световна война Германия вече е изяснила своите стратегически цели в Полша - на първо място Германия желае да премахне Полша като съюзник на Англия и Франция при евентуална война на запад; на второ място е важно да се каже, че окупирането на Полша би осигурило плацдарм на Германия при бъдещо нападение над СССР. Важно е да се разбере, че причините за началото на Втората световна война не са тъждествени с повода за нейното избухване. Колкото до германската принадлежност на Гданск - може да се каже, че тя е крайно спорна, имайки предвид, че в историята на града се редува полско и немско присъствие.