На 17 февруари 2008 г. Косово обявява независимостта си от Сърбия, превръщайки се в най-младата държава в света, както и в една от най-необичайните страни. Повечето от нейните граждани са мюсюлмани. Но нетипично за повечето страни с преобладаващо мюсюлманско население, Косово е с подчертана проамериканска насоченост, като връзките й с Израел също са много добри. Нито една арабска страна до момента не е признала независимостта на Косово, като единствено Саудитска Арабия е заявила, че ще го направи.

     По думите на Майкъл Тотъм, провеждащ теренно проучване по време на Югославските войни от 1999 г., Косово се намира на територията на бивша Югославия „в далечния край на Югоизточна Европа, където малко пътешественици дръзнат да отидат”. Сянката на войните от 1999 г. в региона така и не изчезва. Недоволството и противоречията между враждуващите страни са непонятни за западняците, които не разбират защо изобщо се стига до намесата на западните демокрации в конфликта. Косоварите по това време отхвърлят идеята, че мюсюлманите завинаги ще трябва да бъдат ограничавани от авторитарното управление и прегръщат идеята за война срещу модерното и чуждото.

     Близо 90% от двумилионното население на Косово са етнически албанци, а само 7% са сърби. От всички албанци едва 3% са католици, а останалата част са поне формално мюсюлмани. Сръбската част от населението от друга страна изповядва православното християнство. Поради това отчетливо етническо и религиозно разнообразие повечето изследователи и надлюдатели интерпретират Югославските войни от 90-те години като едно неизбежно възраждане на предишните конфликти в обстановката на посткомунистическия вакуум.

     Но истината е по-различна. Сръбските националисти, водени от югославския диктатор Слободан Милошевич, целенасочено подхранват своя собствен етнически национализъм. Това се прави с цел този национализъм да се превърне в идеология, която да замени комунизма. Това ще позволи на националистите да запазят властта си, както и големи части от територията на  разпадащата се Югославия. На 29 юни 1989 г. само няколко месеца преди падането на Берлинската стена Милошевич произнася знаменателна реч пред тълпи от сръбски националисти в с. Косово поле. Точно 600 години по-рано на това място османците побеждават сръбския цар Лазар, с което се слага краят на сръбското средновековно царство. „Никой няма отново да ви победи” е обещанието, което Милошевич дава да тълпите.

Етническите конфликти са нови за този регион. В своята книга „Косово. Кратка история” историкът Ноел Малкълм пише: „Имало е много битки и войни в Косово през вековете, но допреди последните 100 години нито един от тези конфликти не е имал характеристиката на етнически проблем между албанци и сърби. Членове и на двете етнически групи са взели участие в битката при Косово и са се сражавали като съюзници.”[1]

     Така или иначе, Милошевич използва междуетническата омраза като основа за разпалването на сръбския национализъм – една „тоталитарна идеология”, както я нарича писателят Филип Дейвид. Три месеца след речта си при Косово поле Милошевич отхвърля политическата автономия на Косово и налага контрола си над етническите албанци. Този акт е последван от 3 войни в страните, отцепили се от Югославия – Словения, Босна и Хърватия. Има и четвърта война с цел етническо прочистване на Косово, когато САЩ и НАТО се намесват в конфликта, решени да не допускат агресията в региона да дестабилизира Европа. Така през 1999 г. НАТО бомбардира обекти в Югославия за около месец и половина, докато Милошевич не капитулира и не отстъпва контрола над Косово на НАТО и Русия.

Въпреки че албанският национализъм е по-ограничен като идеология от сръбския национализъм, той също може да доведе до прояви на насилие. След завръщането на етнически албански бежанци в Косово под контрола на НАТО през 1999 г., някой от тях се нахвърлят срещу цивилни сръбски граждани и рушат домовете им и православните църкви. Друга вълна на антисръбско насилие се отприщва през 2004 г., когато тръгват слухове, че албански деца са се удавили в река Ибар, след като са били подгонени и преследвани от сърбите.

      Но тези прояви на насилие, какъвто е случаят и с войните от 1999 г. са предизвикани от междуетническо, а не от религиозно напрежение. Това не са противоречия между мюсюлмани и християни, а между албанци и сърби и въпреки че повечето албанци са мюсюлмани и повечето сърби са православни християни, разграничението е от изключителна важност. Косовските албански мюсюлмани и албанските католици нямат никакви проблеми в своите взаимоотношения, като дори по време на войните те се бият рамо до рамо. А при последвалите конфликти албанските тълпи изгарят православни църкви не защото са християнски, а защото са сръбски. Католическите църкви не са нападани, защото тяхното паство било съставено от албанци. Това доказва, че насилието, проявено от албанците не е на базата на антиправославните настроения. Въпреки че в Косово няма албански православни християни, 20% от населението на Албания са именно православни християни, като взаимоотношенията между тях и мюсюлманското мнозинство са отлични.

Някои наблюдатели, по-специално от Сърбия, обвиняват за агресията през 1999 и 2004 г. радикалните ислямисти, борещи се за джихад. Тези, които работят и живеят в Косово и които са натоварени със задачата да пазят мира, отхвърлят обвиненията. Американският сержант Захари Гор, който е на служба в Източно Косово заявява: „Ние сме тук толкова отдавна и не сме виждали никакви доказателства за подобно нещо, така че стигнахме до заключението, че това не представлява реална заплаха”.*

       Разновидността на ислямът в Косово може да се окаже сред най-либералните в света. Това се потвърждава и от наблюденията на Майкъл Тотъм: „Не видях повече жени там облечени с консервативни ислямски дрехи – най-много една или две на ден – отколкото съм виждал в Манхатън. Няма неравнопоставеност между половете дори и в косовските села. Алкохолът се предлага свободно в ресторантите, кафенетата и баровете, където ще видите толкова млади и сексапилни жени, колкото ще видите и във всяка западноевропейска страна. Като оставим на страна изникващите минарета, няма видим доказателства, че Косово е страна с мюсюлманско мнозинство”.

 „Тук хората са мюсюлмани, но мислят като европейци”, казва Хабир Хамити, професор в департамента по ислямски изследвания в Университета в Прищина. Според думите на Луан Бериша: “Ние никога не сме били практикуващи мюсюлмани като тези в Средния Изток... На първо място ние сме албанци, религията е на второ място”. Може да се направи изводът, че религията в Косово е по-скоро част от личния, а не от публичния живот на населението.

Причината за това умерено и либерално отношение към религията в Косово се корени в неговата история. Албанците, включително и тези в Косово, са потомци на древните гърци и илирите. Преди османското нашествие и приемането на исляма като религия,  те са изповядвали християнството. Както пише Лорд Байрон за албанците преди повече от 200 години: „Гърците не ги възприемат като християни, нито пък Турците – като мюсюлмани, а всъщност те са смесица и от двете, но понякога не са нито едното, нито другото.” Според думите на католическия свещеник Дом Джерджи „Ние албанците, потомци на илирите, сме християни още от времето на Апостолите...Без християнството нямаше да има албански народ, език, култура и традиции...Албанците възприемат християнството като свое духовно и културно наследство”.

Такава е и цялостната нагласа на косовските мюсюлмани към религията. Това отношение проличава в албанския национален флаг, развяван над Косово, въпреки минималната подкрепа от страна на Албания.  Символът на черните двуглави орли принадлежи оригинално на Скендербег, който води съпротивата срещу Османската империя през XV в. Интереснен е фактът, че националният герой на доминираната от мюсюлмани страна е католик.

      Друг признак за комплексната религиозна идентичност в Косово включва т.нар. „крипто-католици”. Това е онази част от населението, която по чисто прагматични причини приема исмяла по време на османското управление. В гробищата в Косово има много надгробни плочи, гравирани едновременно с мюсюлмански имена и с католически кръстове. В наше време потомците на тези крипто-католици все още са кръщавани с мюсюлмански имена, но впоследствие биват покръстени в църква.

Съществува и тенденцията косовари да се обръщат отново към християнството. Смята се, че тази нова мода е отчасти провокирана от засилващото се американско влияние в Косово.

      Въпреки всичко казано дотук, трябва да се обърне внимание, че в Косово съществува и една малка група от радикални мюсюлмани, които искат да трансформират умерения балкански ислям в една много по-строгата разновидност на исляма, т.нар. Уахабизъм, проповядвана в Саудитска Арабия, наречена уахабизъм[2]. След войните от 1999 г. в Косово се преместват заможни саудити, които искат да възстановят разрушените джамии и едновременно с това разпространяват уахабизма сред местните жители. Повечето от етническите албанци са против дейността на натрапниците, главно защото богато украсените джамии от османски тип, разрушени през 1999 г., се заменят от грандомански постройки в строгия стил на Уахаби. Друга важна причина за недоволството се корени във факта, че албанците не желаят да бъдат наставлявани от авторитарния арабски свят. Един от респондентите на Тотъм споделя: „Ние не ги наричаме уахабити. Наричаме ги бинладенза, или хората на Бен Ладен”, а това не е комплимент в Косово.

Показателни за непопулярността на ислямистите в Косово са резултатите от последните проведени избори, където Ислямистката партия спечели само 1,7% от гласовете. Популярността им не е по-голяма дори и по време на кризата от 1999 г., когато етническите албанци отчаяно търсят помощ.

Друга причина за антипатията на косоварите към радикалния ислям и американското влияние, което рязко се усилва след интервенцията на НАТО през 1999 г. През 2004 г. едно проучване показва каква е оценката на американската външна политика в международната общност. Само 10 страни гласуват в полза на водената американска политика, като в Косово 88% от гласувалите одобряват политиката на САЩ.

Показателно е отношението към Бил Клинтън, който стартира военната интервенция през 1999 г. Предвижда се поставянето на скулптура на бившия американски президент на една от главните пътни артерии в Прищина, която е прекръстена на Булевард Бил Клинтън.  

     Интересно е да се обърне внимание и на обратните тенденции сред мюсюлманите в Косово, които показват не прозападни, а по-скоро строги ислямистки убеждения. Перфектен пример е протеста в Прищина от 18 юни 2010 г., когато страстите в Косово се разпалват по въпроса за религиозните свободи и по-специално, относно носенето на забрадки в училищата. Забраната за религиозните облекла в началните и средните училища е приета от Министерство на образованието през 2009 г. До организирането на протеста се стига след като на няколко млади момичета със забрадки е забранено да влазят в своите училища. По данните на Ройтерс това е „необичайна гледка в Косово, където 90% от жителите са мюсюлмани, които обаче водят предимно светски начин на живот”. Лидерът на протестаХалил Кастрати заяви, че отдадените мюсюлмани са готови да стигнат до насилие, за да постигнат целите си, въпреки че ислямът не заема централно място в живота на косовските албанци. На митинга в столицата Прищина от 18 юни 2010 г. участват повече от 5 000 забрадени жени, подкрепяни от мъже с мюсюлмански бради.

Халил Кастрати носи обикновени западни дрехи и казва, че се възхищава от Запада. Същевременно той заявява: „Ние ще използваме всички мирни средства, за да постигнем целите си, освен ако не сме принудени да действаме по различен начин”, казва Кастрати, който се жени за християнка, която по-късно приема исляма. „Ако не се намери изход от ситуацията сме готови да организираме мощни протести и дори да блокираме пътищата”*, допълва Кастрати по време на интервюто в офиса си, украсено с флаговете на САЩ, Англия и НАТО.

Министерството на образованието в Косово забранява носенето на религиозно облекло в началните и основните училища през 2009 г., повдигайки по този начин разгорещени дебати относно религиозните свободи в страната. По думите на министъра на образованието Енвер Ходжа „това решение е в съзвучие с конституцията на страната, където се казва, че Косово е светска държава и е неутрална по въпросите на религиозните вярвания.”

Косово е една от малкото страни, наложили забрана за носенето на забрадки в училищата. Според наблюдателите Косово предприема тази стъпка, за да затвърди уважението към светската конституция на една малка и уязвима млада страна и за да подчертае, че тя принадлежи културно към Запада и се стреми да се присъедини към ЕС и НАТО.

Джахя Дранколи е професор по история на религиите в университета в Прищина. Според него позволяването на забрадките на обществени места ще подкопае идентичността на Косово, където близо 70% от мюсюлманите не практикуват своята религия. „Тези хора могат да носят религиозните си облекла вкъщи или на религиозните си места, но не и в училищата и университетите”, казва Дранколи. „С тези хора злоупотребяват различни организации и страни с определени интереси”.

      Повечето етнически албанци в Косово, подобно на други страни на Балканите, приемат исляма по време на управлението на Османската империя, която поощрява ислямизирането чрез налагането на по-високи данъци на немюсюлманското население. Въпреки това, голяма част от тези хора продължили да изповядват християнството в домовете си и се превърнали в т.нар. „скрити католици” или крипто-католици. Днес мюсюлманите в Косово не възприемат религията като важна част от своята идентичност.

Но някой като Аделина Бериша, 19-годишна студентка по социология в университета в Прищина, където носенето на забрадки е позволено, настояват за запазване на религиозността сред обществото: „В нашия курс има 4 момичета със забрадки и нямаме проблеми с останалите студенти”, казва Бериша, чиято дълга дреха покрива всички части на тялото освен лицето и ръцете й. Бериша допълва: „Но ние не сме доволни, че нашите сестри в началните и основните училища не се ползват със същото право”.

В съседна Албания, където 70% от населението са мюсюлмани, носенето на забрадки също е забранено в началните и основните училища, но не и в университетите. Тези, които искат да носят забрадки трябва да се записват в частни училища.

Властите в Косово позволиха на Римокатолическата Църква да построи в Прищина голяма катедрала за албанските католици, които представляват едва 4% от населението. Това се определя от анализаторите като знак на благодарност към Запада, който е прогонил сръбските сили от Косово и е подкрепил независимостта на страната през 2008 г. Повечето мюсюлмани не са против изграждането на катедралата, но хора като Кастрати смятат, че властите също така трябва да разрешат построяването на голяма джамия и изграждането на ислямски център в столицата.

      Като заключение може да се каже, че мюсюлманското население в Косово значително се различава от мюсюлманите в Средния Изток. Косовските мюсюлмани често се наричат „християни по култура”, защото те живеят в регион, доминиран от християнско население, и защото и те самите преди време са изповядвали същата религия. Майкъл Тотъм добавя, че косовските мюсюлмани могат с право да се определят дори и като „европейци по култура”.

Същевременно не бива да се пренебрегва фактът, че в Косово все пак съществуват хора, които приемат сериозно практикуването на исляма. За тях е важно да разполагат с правото свободно да изповядват своята религия, което включва правото да носят религиозното си облекло на обществени места и правото да изграждат големи джамии в центъра на Прищина. Съществуващото разделение в нагласите на косовските мюсюлмани по отношение на исляма е характерна черта на комплексната идентичност на косовското население. И ако за една част от това население изповядването на исляма остава в рамките на формалността, то за други религията заема централно място, което измества на заден план т.нар. им европейска идентичност.

[1] Kosovo. A Short History, Noel Malcolm, Pan, 2002

* Приложени цитати са взети от антропологическото изследване на Майкъл Тотъм “Умереният Ислям в Косово”

[2] Уахабизмът (на арабски: وهابية) е течение в исляма, разпространено сред най-консервативно и реакционно настроените сунити. Негов основател е Мухамед бин Абд ал-Уахаб (1691-1787) от Неджд на Арабския полуостров

* Приложените цитати относно забраната за носеле на религиозно облекло са взети от анализ на Ройтерс относно протеста в Прищина през 2010 г.