Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.07.2012 11:52 - Антисемитизъм. Дефиниции, зараждане и развитие
Автор: murano Категория: История   
Прочетен: 4641 Коментари: 5 Гласове:
0

Последна промяна: 13.07.2012 13:08


Антисемитизмът представлява целенасочена враждебност към евреите, която може да прерастне до организирани гонения. Значението на термина претърпява значителна еволюция през годините, която отразява както погрешното разбиране на същността на юдейството, така и натрупваните с времето предубеждения спрямо евреите. За пърпи път терминът антисемитизъм е въведен от Вилхелм Мар през 1880 г. Вилхелм Мар (1819-1904 г.) е немски журналист и политик, автор на “Der Sieg des Judentismus ьber Germanentum” (Победата на юдаизма над германизма). Схващането на Мар за антисемитизма изразява движение, насочено не толкова срещу юдаизма, колкото срещу силните културни и финансови позиции на евреите в модерните европейски общества. По-късно през 1897 г. Le nouveau Larousse illustreдава по-различно и радикално определение на термина антисемитизъм: “движение на общественото мнение в някои страни, насочено срещу евреите и което се стреми към взимане на изключителни мерки срещу последните”. Друго издание на френската издателска къща Larousse от 1906 г. определя антисемитизма като движение, противопоставящо се на еврейското влияние. Еволюцията на термина продължава през следващите десетилетия, като през 1992 г. същото издание определя антисемитизма като “доктрина или поведение, изразяващо систематична враждебност спрямо евреите”. Терминът съдържа противоречива информация, тъй като антисемитската насоченост предполага негативно отношение не към определен етнос, а към групата на семитските езици. След като и ивритът, и арабският са семитски езици, тогава антисемитизмът би трябвало да има не само антиеврейска, но и антиарабска насоченост. Трябва да се отбележи обаче, че чисто расисткият елемент на антисемитизма започва да набира сила преди втората половина на XIXв. Антисемитизмът има различни обосновки, които оправдават антиеврейските нагласи по религиозни, рационалистични, икономически, политически, социални и расови причини. Предсатава за евреите с течение на времето започва да се изкривява и от хора, принадлежащи към юдейската религия и общност, те започват да се възприемат като хора, алчно стерящи се към парична печалба. Проследената семантична еволюция показва как евреите започват да се идентифицират със скъперници и по-специално как първоначалното желание за ограничаване влиянието на един народ се изродява до степента на масови и организирани гонения и погроми.   Спорен е въпросът кога точно се появява антисемитизмът като явление и дали изобщо може да бъде проследен във времето. Теодор Момзен (1817-1903г.), немски историк и политически деец, смята, че антисемитизмът е “стар колкото самия юдаизъм”. Подобно мнение поддържат Жозеф Ренан, Теодор Райнах, Моис Енгелсон и др. В такъв смисъл би следвало корените на явлението да се проследят до Античността. Така първи пример за антиеврейски настроения виждаме в Египет. Там през 1720 г. пр. Хр. нахлуват азиатски племена от Предна Азия, т.нар. хиксоси, които управляват Егепет повече от столетие. Египетската ксенофобия спрямо евреите произтичала от асоциирането на последните с източните завоеватели (хиксосите). Причините за антиеврейските настроения в Египет са продиктувани най-вече от религиозните и културни различия между двата народа. Така например жертвоприношенията на агнета в чест на еврейската Пасха се считали от египтяните за светотатство. Представата на античните автори за евреите значително се различава от модерната. Като цяло обвиненията спрямо евреите в онази епоха не включват нито расови, нито икономически елементи. Няма я и представата за евреина лихвар и скъперник. Няма реални основания да мислим, че презрението на античния човек към евреите има нещо общо с финансовите им възможности. Напротив, в изворите по-често се говори за евреи просяци. Гръко-латинското обществено мнение в дохристиянската епоха според изворите е насочено против евреите главно заради техните необичайни религиозни практики. Някои особености в религиозния живот на евреите като обрязването, шабатът и въздържането от свинско месо били напълно непонятни на античния човек. Евреите са считани за нечестив и асоциален народ главно поради неправилното интерпретиране на религиозните различия между тях и другите народи. В такъв смисъл изповядването на монотеистична религия е една от главните причини за изолираността на евреите. Но с появата и официалното признаване на християнството антиеврейските настроения продължават и придобиват нова, по-остра форма. Оттук насетне започва яркото противопоставяне между християни и евреи. В годините на ранното християнство християните несъмнено са възприемани от езичниците като една от многото форми на юдаизма (садукеи, фарисеи, есеи, зелоти и т.н.). С раждането на новата религия се появява и впоследствие се задълбочава антагонизмът между юдаизма и християнството. Получава се ситуация, при която обвиненията на езичниците от предишните години спрямо евреите се трансформират в една нова християнска антисемитска апологетика. Така старите обвинения вече придобиват регилиозна обосновка, като най-ярък пример за това е аргументът на християните за “богоубийството”. Евреите са обвинявани за убийството на Христос, което седи в основата на религиозния антиюдаизъм: “От това време Пилат търсеше случай да Го пусне... Ала те завикаха: Премахни Го, премахни, разпни Го!” (Йоан, 19, 12-15). Възприетите от християните стари езически обвинения срещу евреите дават нова сила на антиеврейската полемика. Така Григорий Нисийски описва евреите по следния начин:“Убийци на Господа, убийци на Пророците, непокорни и мразещи Бога... съюзници на Дявола, змийска порода, доносници, клеветници, замъглени мозъци, фарисейска закваска, сборище от демони, отвратителни, прокълнати твари, убиващи с камъни, врагове на всичко красиво”. През IVв. тези обвинения намират законово потвърждение. На съборът в Елвира (306 г.) се забраняват смесените бракове между християни и евреи, а в един текст от 315 г. се говори за смъртно наказание за всеки, който реши да се присъедини към еврейската секта. Четвъртото и петото столетие са време на тежки изпитания за евреите, когато много синагоги са разграбени, опожарени или превърнати в църкви. По-късно по времето на византийския император Юстиниян (527-565) е премахнат законът, признаващ съществуването на юдаизма. Като цяло в годините след официалното признаване на християнската религия във Визания през 330г. се забелязва целенасочена политика към разграничаване на християнството от юдейството и към ограничаване гражданските права на евреите. Подобда политика забелязвяме и във Вестготска Испания в края на VIIв. Свидетелства за враждебната политика и за водените антиеврейски гонения виждаме в последователните решения на съборите в Толедо в годините от 589 до 694 г. По време на Третия събор в Толедо през 589 г. са забранени браковете между евреи и християни. Също така на евреите е забранено да имат християнски роби и да заемат обществени постове. Положението на евреите се влошава още повече, когато през 613г. испанският крал Сизебут (612-621 г.) нарежда покръстването на всички евреи. През 638г. по време на Шестия събор в Толедо се издава заповед за изгонването на всички евреи, отказали да приемат християнството. Антиеврейските репресивни мерки се задълбочават по времето на Дванадесетия събор в Толедо, когато през 681г. са приети 28 закона за насилственото покръстване на евреите. При отказ от покръстване се предвижда конфискация на имуществото, телесни наказания и изгнание. През 694г.евреите са обвинени в държавна измяна и на Седемнадесетият събор в Толедо евреите са обявени за роби за вечни времена, религията им е забранена, а децата на евреите на седемгодишна възраст се отнемат и се поверяват на християните.   Положението на евреите в Европа не се подобрява и през следващите столетия те продължават да водят изолиран начин на живот, породен главно от изкривените антисемитски представи на Средновековна Европа. Продължаващият процес на ограничаване и репресиране на евреите се вижда и в епохата на Кръстоносните походи. Тези движения към Йерусалим, започнали първоначално като поклонически вълни до Светите места, бързо прерастват във военни походи. Целта на кръстоносците била освобождението на Светите места от мюсюлманите. Но кръстоносната идея бързо се изродила и превърнала походите си в чисто грабителски начинания. Трябва обаче да се отбележи, че пътуванията до Йерусалим били много продължителни и рисковани, а обещанията за богата плячка не винаги се изпълнявали. По този начин кръстоносците стигнали до простото разсъждение, че не е необходимо да се борят срещу мюсюлманите, когато много по-близо се намирали други неверници – евреите. Хронистът на Първия кръстоносен поход Гибер дьо Ножан описва тази идея по следния начин:“Ние желаем да се бием с враговете на Бога в Ориента, но пред очите ни са евреите, раса, която мрази Бога повече от всички други.” Вследствие на антисемитската насоченост на кръстоносните движения са извършени масови погроми над евреи във Руан (Франция) и по долината на р. Рейн. Антисемитската насоченост продължава и по времето на Втория кръстоносен поход, но не довежда до толкова големи поражения за евреите. В годините на кръстоносните походи се засилват антиеврейските настроения чрез разпространението на клевети за ритуални убийства на християни, извършвани от евреи, и за практикуването на други окултни ритуали. По този начин стотици евреи са несправедливо обвинявани в ритуални убийства и хвърляни в затвора. Подобни клевети постигат единствено засилване на антисемитизма в Европа и увеличаване изолацията на еврейските общества – дори и на онази част от тях, която е приела да бъде покръстена. Нормалната логика е, че с покръстването на един евреин той става християнин. Но с преминаването към новата религия враждебността към бившите евреи не стихва. Това най-добре е олицетворено в думите на Едуар Дрюмон, френски политически деец и отявлен антисемит:“един покръстен евреин може би е един католик повече, но не и един евреин по-малко”. Действително част от новопокръстените евреи продължили да изповядват старата си религия, а други са обвинявани в лицемерие. Покръстените евреи в Испания са наричани маранос – прасета, и са причислявани към групата на новите християни конверсос, която не може да докаже своята кръвна чистота. Както се вижда, променената принадлежност към господстващата в Европа християнска религия не променя негативното отношение към евреите. Това показва развитието на антисемитските процеси, но вече със оформящата се нова расова концепция. Във времето на Реформацията (XVI в.) се вижда продължаващото развитие на антисемитизма, включен в лутеранските концепции, довели до разкъсването на християнското единство. За разлика от Франция и Великобритания, където протестантските идеи довеждат до подобряване на отношението към евреите, в германските княжества антисемитизмът набирал нови сили. За това не малък принос имат и идеите на Мартин Лутер, които придобиват отявлена антисемитска насоченост след провала на големия реформатор да покръсти евреите. В един памфлет от 1542 г. Лутер насърчава към горене на синагогите, конфискуване на еврейското имущество и към прогонване на евреите. Благодарение на тези идеи антисемитизмът трайно се настанява в германските княжества. Трябва да се отбележи, че именно през Средновековието се оформя образът на евреина лихвар. Добрите способности на евреите да търгуват и да боравят с пари са характерна особеност на разпръснатите народи. Подобни способности са присъщи на финикийците и гърците, а в днешно време – на арменците. Репресивните мерки, прилагани на евреите и ограничаващи гражданските им права, отдалечават еврейската общност от земеделският труд. Вече се забелязва как подчертаната финансова специализация на евреите се превръща в главно обвинение на антисемитската идеология, която в предходните столетия е боравела най-вече с религиозни аргументи. XVIII в. е времето на Просвещението, когато в Европа навлизат нови културни и философски ценности и идеи. С края на това столетие се свързва и т.нар. еманципация на евреите. Забелязва се, че в страните, където Просвещението има силно влияние, антисемитските настроения утихват и се стига до признаване гражданските права на евреите. Пак по това време Наполеон съумява да превърне евреите в своята страна в пълноправни французи. Както се спомена, тези процеси не са повсеместни. В Русия например в края на XVII в. се стига до масови погроми не само над евреите, но и над полските католици. Между 1648 и 1658 г. в Полша са избити близо 100 000 евреи. Антисемитските настроения в Русия продължават и в последната четвърт на XIX в., когато на руския престол застава Александър III. Негов главен съветник е Константин Победоносцев, известен с антисемитските си убеждения и с формулата си за решаване на “еврейския въпрос”:“една трета от евреите ще емигрира, една трета ще се покръсти, една трета ще загине”. При тези условия в самото начало на XX в. около един милион евреи напускат руските земи. През втората половина на XIX в. антисемитизмът претърпява значителна трансформация. Преобладаващ аспект в антисемитската идеология в това време е расисткият елемент. Религиозната принадлежност на евреите към юдаизма, която в предишните столетия е играла водеща роля за аргументацията на антисемитите, вече не е актуална. Антисемитизмът от средата на XIXв. нататък се превръща главно в расистко понятие, обрисуващо евреите като най-низшите човешки същества. Расизмът определя мястото на хората в йерархичната стълбица според техните расови белези. Това означава, че човек не би могъл да премине от една социална група в друга заради принадлежността си към определена раса. Така главият белег, характеризиращ евреите, а именно – принадлежността им към юдаизма, отстъпва място на чисто етническата дискриминация. Във Франция след 1871 г. започва да се забелязва засилване на антисемитските настроения. Когато през 1882г. голямата католическа банка Юнион Женерал банкрутира вината за това е хвърлена върху фамилията Ротшилд и еврейските финансисти. По това време Марпон и Фламари публикуват двутомната си “Еврейска Франция”, която претърпява 114 издания за една година. Расистките убеждения на авторите проличават най-вече от портретните описания на евреите:“Основните белези, по които можете да познаете евреина са: прочутият гърбав нос, примигващите очи, стиснатите зъби, щръкналите уши, квадратните, а не бадемовидни нокти, твърде дългият торс, плоското стъпано, кръглите колена, извитият навън глезен, меката и отпусната ръка, характерна за лицимера и предателя. Често едната им ръка е по-дълга от другата.” Типичен пример за антисемитските настроения във Франция виждаме през 1894 г. по време на аферата Драйфус, когато служещият в Генералния щаб Алфред Драйфус е обвинен в шпионаж и предаване на данни за германското разузнаване. Драйфус има всички характерни за един предател качества: той е евреин, роден в Елзас, което предполага да има прогермански възгледи. Когато на 5 януари капитан Драйфус е разжалван, започват антисемитски демонстрации с лозунги “Долу Евреите!”. По този начин изкристализира субективното отношение на френското общество спрямо евреите, което прераства в расистки надигания само покрай обвиненията на един евреин. Теодор Херцел, кореспондент на виенския вестник Neu Freie Presse, прави заключението, че след като в едно общество, официално признаващо правата на човека, се надигат такива антисемитски вълни, то тогава процесът на асимилация на евреите се е провалил. Точно в това време Херцел написва “Еврейската държава”, която става основа на политическия ционизъм.  Още свидетелства за антисемитски настроения във френското общество виждаме през 30-те години на XX в., когато еврейски имена се оказвали замесени в световната икономическа криза и във финансовите скандали. Най-ярък пример за антисемитизъм през XX  в. безспорно е нацистката политика на Адолф Хитлер. Именно в годините на неговото управление в Германия антисемитската идеология стига до най-радикалната си форма. С помощта на псевдоучени, фюрерът се опитва биологически да обоснове расистката си политика, изповядваща превъзходството на арийската раса. Думите на германския офицер Юлиус Щайнер по недвусмислен начин показват радикалността, до която са достигнали антисемитските идеи в годините преди Втората световна война:“само едно сношение на евреин с арийка е достатъчно, за да отрови кръвта на последната. С чуждия албумин, тя приема и чуждата душа. Никога вече, дори и ако се ожени за ариец, тя не ще може да роди чисти арийци, а само мелези, в чийто гърди ще има две души и чийто физически облик ще издава хибридността им”.   На 9 ноември 1923г. Хитлер прави неуспешен опит за преврат, вследствие на което е арестуват и изпратен в затвора, където остава за няколко месеца. В това време той написва своята прословута политическа програма, озаглавена “Моята борба”. В тази програма като водещи принципи са изведени расизмът и антисемитизмът. Главен дълг на странатаспоред Хитлер е да запази расовата чистота на арийците, призвани да управляват света. На 30 януари 1933 г. с идването си на власт Хитлер получава възможността на практика да осъществи идеите, заложени в “Моята борба”. В това време започва ограничаването на евреите от повечето обществени позиции. Евреите са отстранени от търговските съдилища, те нямат право да практикуват авдокатската и лекарската професия и освен това са изключени от социалното осигуряване. Предприетите ограничителни мерки срещу евреите, които ги откъсват от повечето дейности в обществения живот, освобождават хиляди работни места, заемани веднага от германците. Всички привилегии в германското общество са запазени са чистокръвните арийци. На 15 септември 1935 г. със закон са забранени както браковете между евреи и чистокръвни арийци, така и извънбрачните връзки между тях. Наказанието при нарушаване на закона “за защита на германската кръв и чест” е каторжен труд или затвор. По-късно тези т.нар. “престъпления срещу расата” започнали да се наказват със смърт. В навечерието на войната през март 1938 г. са наложени нови антисемитски мерки, изискващи описването на имуществото на евреите. Няколко месеца по-късно се поставя началото на антиеврейските погроми. Поводът е убийството на Ернст фон Рат, аташе в германското посолство в Париж, извършено от Хершел Гриншпан, който целял да привлече вниманието върху трагичната съдба на полските евреи в Германия. Убийството от 7 ноември послужило на нацистите като повод за започването на репресивни движения срещу евреите. Така се стигнало до нощта на 9 срещу 10 ноември 1938 г., наречена Кристалната нощ, довела до смъртта на 40 души. Освен това 191 синагоги били запалени, 76 – напълно разрушени. След 10 ноември са арестувани близо 300 000 евреи, които са откарани в лагерите в Дахау, Бухенвалд и Захсенхаузен. Трябва да отбележим, че по това време нацистите в Германия все още нямали за цел систематичното избиване на евреите в лагерите, но въпреки това, предвид лошите условия там много хора загинали, а останалата част била убедена да напусне Германия. След Кристалната нощ нацистите започнали да разработват схемите за масовото унищожаване на евреите. След като осъзнали, че емиграцията на евреите в други страни единствено ще засили антигерманските настроения и ще увеличи броя на германските врагове, нацистите стигнали до извода, че единственото “решение на еврейския въпрос” е масовото унищожение. Този брутален процес протича в два последователни етапа. По време на първия етап нацистите разчитат на хаотичното унищожение, което означава извършването на хиляди индивидуални убийства, ръководени от специални отряди. Подобен случай виждаме след нахлуването на германските войски в СССР на 22 юни 1941 г. В окупираните територии се възприема политиката на масовото унищожение. Обикновено командирите на специалните отряди събирали евреите от дадено селище на едно място, натоварвали ги на камиони, отвеждали ги до ровове или пропасти, след което ги събличали, обирали и разстрелвали. През есента на 1941 г. при Барий Яр по такъв начин били убити 50 000 души. Чрез политиката на хаотичното унищожение нацистите избили близо 500 000 души за период от 5 месеца. Вторият етап на масовото унищожаване на евреите започва на 20 януари 1942 г. на конференцията във Ванзее, където се взело решение за систематизация на издирването и унищожаването на евреите. Така започнал процесът на масовото унищожение на евреите от страната и от окупираните земи в лагерите на смъртта в Хелмно, Бевзек, Собибор, Треблинка, Аушвиц, Майданек и др. Достатъчно показателен за ужаса в тези лагери е разказът на очевидец от лагера в Белзек: “Майките, притиснали кърмачета до гърдите си, се качват, колебаят се, влизат в камерите на смъртта! В ъгъла един висок есесовец със звучен пасторски глас казва на нещастниците: Няма да ви се случи нищо лошо! Трябва само да дишате дълбоко в камерите, това укрепва дробовете и предпазва от болести и епидемии.” Като ориентировъчна цифра за загиналите по време на масовите погроми над евреите Айхман, нацистки офицер от Гестапо, посочва 6 000 000 души. Ж. Лешчински, демограф и статистик, сравнява числеността на евреите в отделните европейски страни преди и след Втората световна война, достигайки до същия резултат като Айхман. Видяхме как корените на анитсемитизма водят началото си още от най-древни времена, още от самото зараждане на юдаизма. Евреите в многовековната си история неизменно са принуждавани да водят изолиран начин на живот, продиктуван най-вече от неразбирането на техните религиозни убеждения и културни особености. По-късно през Средновековието те отново са обект на гонения, като този път техните обвинители са представители на новата християнска религия, заела господстващи позиции в цивилизования свят. Аргументацията на антисемитизма запазва античните обвинения срещу евреите, но в следващите векове се обогатява главно на базата на религиозната апологетика. Така в епохата на световните войни заварваме една стройно изградена антисемитска идеология, която обаче вече не обръща внимание толкова на религиозната принадлежност на евреите, колкото на техните етнически специфики. Така надгражданите с времето лъжливи обвинения и предрасъдъци спрямо евреите кулминират по времето на Втората световна война, изобличавайки глупостта на човечеството, оставило се да бъде подведено и манипулирано от расизма и антисемитизма. Безпочвеността на тези идеологии започва да се осъзнава десетилетия по-късно - след като нацистите са изпратили на сигурна смърт близо 6 000 000 евреи.  



Гласувай:
0
0


Вълнообразно


1. germantiger - ...
13.07.2012 20:09
Национал-социализма не е ликвидирал 6 милиона евреи, но независимо от това е свърил своите престъпления.

Мълчи се обаче за плана Моргентау (врейн е автора на този шедьовър) - Германия трябва да бъде унищожена, така се нарича, имам го на три езика, заедно с "картографското разпарчадосване на Германия, абсолютното й ликвидиране от картата на планетата и демографското смаляване на германския народ, което днес се реализира, а за в бъдеще окончателното му изтребване ще стане факт - тихо, демографско, културно и нравствено. Подобни процеси протичат и в други евронароди, с българския включително.

За същината на поастинга не мога да напиша нищо съществено от мен, ЧУДЯ СЕ ОБАЧЕ ЗАЩО ПОДОБНИ ЗАГЛАВИЯ СРЕЩАМ НЕРЯДКО В НЕТА, ДОКАТО ЗАГЛАВИЕ ЗА ГЕРМАНОФОБИЯ - КАКВАТО ИМА ПОСОЧЕНА КАТО ПОНЯТИЕ И РЕГИСТРИРАНА, ПРИЗНАТА ДОРИ НЕ СЕ ПОПУЛЯРИЗИРА КАТО ИНФО.

Не гласувам нито ЗА, нито ПРОТИВЕ постинга, защото авторката се е постарала и всяка позиция има право на съществуване и заявяване, макар коментираната тук да се тика в очите ни ежегодно, а другата позиция (подобна на моята) се неглижира и дори дискриминира.

ИНАЧЕ КАЗАНО - АНТИГЕРМАНИЗМА ДЕСЕТКИ ГОДИНИ НАРЕД БЕ ВЪЗПИТАВАН В ПОКОЛЕНИЯ НАРЕД ЗА РАЗЛИКА ОТ АНТИСЕМИТИЗМА ЗА КОЙТО С ПРАВО ИДЕ РЕЧ ТУК!
цитирай
2. murano - Въпреки изказаните различия, б...
13.07.2012 22:36
Въпреки изказаните различия, благодаря на читателя за коментара. Смятам обаче за необходимо да напомня как е озаглавена статията - Антисемитизъм. Дефиниция, зараждане и развитие. В текста се обръща внимание на една конкретна идеология и нейното историческо развитие през годините. Антисемитизмът е разгледан в контекста на няколко различни исторически периода и обстановки. Трябва да се обърне внимание, че статията не се съсредоточава върху разглеждането на германо-еврейските отношения. В такъв смисъл разглеждането на посоченото от Вас явление германофобия няма място в разглежданите събития, а е по-скоро тема на отделно проучване. Колкото до аргументацията Ви да гласувате "за" или "против" моя постинг - не се притеснявайте, такава аргументация не е необходима. Благодаря за изказаното мнение.
цитирай
3. iulii - Темата е
15.07.2012 07:43
изключително деликатна, защото засяга един от стълбовете на съвременната цивилизация, и като такава, всяко едно нейно повдигане предизвиква страсти. В кръга на шегата, ще спомена едно определение срещнато в мрежата- антисемит не бил този който мрази евреите, а този когото евреите мразят… Може да не е "научно" издържано, но това подсказва, че няма дим без огън, и интелигентните хора би трябвало да продължават търсенията си в тази посока, за да може проблема да бъде решен.
Ще си позволя да предоставя на вашето внимание една статия, която разглежда проблема от един по-различен ъгъл--

http://iulii.blog.bg/history/2012/01/10/socialnite-paradoksi-na-evreistvoto.880239

http://iulii.blog.bg/history/2012/01/10/socialnite-paradoksi-na-evreistvoto-vtora-chast.880351

С уважение: iulii

цитирай
4. watchtowerman - Антисемитизъм има и сред общества,
16.07.2012 07:09
където няма евреи. Което според мен говори, че антисемитизмът е по-скоро изява на духовна, заложена като генетика омраза. Няма евреи, не съм ги виждал, нито познавал, но затова пък ги мразя. То е същото като Атеизмът - няма Бог, но борбата срещу този е Бог е така яростна и жестока. Поради тази причина смятам, че между двете съществував връзка - антисемитизъм и Атеизъм, защото между Бог и еврейте съществува връзка, и тя е дадена в Библията като Завет. Това е Духовна връзка. Това е причината на тази Духовна връзка да се противопостави и да воюва с Нея Противника на Бога, който щом воюва с Бога, ще воюва и свсичко онова, което този Бог е във Взаимоотношения. Е, да не се впускам в словоохотливост, защото дебатирана тема ми е в полезрението от много години... Бих казал накрая, че антисемитизмът се използва неправилно, трябва да се говори за антиеврейство, анти-израилтянство..
цитирай
5. murano - Благодаря за мнението. Действи...
16.07.2012 09:52
Благодаря за мнението. Действително връзката между Бог и еврейството е неразривна и в този смисъл Вашата гледна точка е много интересна. Лично според мен в днешно време антисемитизмът е един вид омраза на базата на натрупани стереотипи, които обаче нямат пряка връзка с хората, които проповядват тази омраза.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: murano
Категория: История
Прочетен: 44085
Постинги: 11
Коментари: 20
Гласове: 27
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031