Колко книги излизат на бял свят всяка година? Колко статии се публикуват постоянно в медии, списания и интернет? А колко от тях заслужават изобщо да бъдат прочетени? Малко... Хората се взимат твърде на сериозно. Смятат, че са разгадали света и приемат за своя мисия в живота да „просвещават” света, налагайки собственото си мнение. Всеки има право на свое собствено мнение, но никой няма правото да се смята за непогрешим в преценката си към останалите. Правото на мнение се превръща в дълг да изказваш мнението си постоянно и по всякакви въпроси, а това задължение впоследствие се превръща в садистичното удоволствие от налагането на критика. Днес хората действително се чувстват задължени да изказват мнение по всякакви въпроси, дори и по такива, за които не са компетентни да се изказват. Но какво ти пука – нали като си кажеш правата дума се превръщаш в разбирач на света. Следвайки тази логика, светът се е задръстил от драскачи-разбирачи. Милярдите изписани думи се обезсмислят, губят стойност, целта им се променя. Ако преди човек е пишел, защото е имал какво да каже на света, то сега хората пишат, за да налагат мнението си над останалите – целта не е диалог, а същинско надцакване с думи. Защо хората пишат, когато нямат какво да кажат? Защо задръстват света с безсмислени и празни думи? Защото критиката се е превърнала в самоцел. Вече не е важно какво имаш да кажеш, а да изобличиш какво не е казал другият. Така думите се превръщат в оръжие – трябва да критикуваш, за да привличаш вниманието към себе си. Да критикуваш в днешния свят означава да си над другите, да разбираш повече от останалите, но не на базата на по-голямото знание, а на базата на по-острия език. Ако написаното до момента приключи с това изречение, то също ще се превърне единствено в критика – безполезна и безплодна. Но ако продължи...ако даде нещо ново на света, някакво предложение за промяна на света, то тогава този текст ще създаде нещо ново, ще остави следа след себе си с надеждата нещата да се променят. Ето го и предложението – нека бъдем по-критични, но не към останалите, а към самите себе си. Всеки има правото на мнение и това право трябва да бъде зачитано. Но нека се вгледаме в себе си, за да разберем, че можем да дадем много повече на света от безплодна критика. Нека бъдем по-креативни и по-малко цинични, нека да освободим думите от негативния заряд, който сме им придали с течение на времето.